14 мар. 2018 г., 15:06

По стръмното 

  Поэзия
607 2 5

 

По стръмното вървим на пресекулки…

Изкълчих си душата… Да поспрем!

Подай ми малко обич за наслука!

Тревогата изсмука ме съвсем…

И толкова товари по мечтите,

че вече се приведох, загрубях…

От планове пропуснахме да видим

и да усетим Божията длан…

Засмука ни проекцията за слава,

притегли ни заветният й връх ,

но… може би на него ще оставим

душите си и сетния си дъх…

 

 

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Той ни чака като блудния син да се завърнем за да ни прегърне! Поздравления.
  • При теб винаги намирам точният стих за завръщане във Вярата! Благодаря ти от сърце!
  • Благодаря, че коментирахте!
  • С колко излишни тревоги се товарим, а ни е нужна само обич за наслука и доверие в Божия промисъл за нас...Поздравления за новата творба,Руми!
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??