23 jul 2017, 0:59

По стъпките на нищото 

  Poesía
317 2 6

 

Трудно е да си, лесно е да нямаш. 
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.

Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??