По стъпките на нищото

23 jul 2017, 0:59

Poesía

366 2 6

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По стъпките на нищото

Искате да прочетете повече?

Propuestas