23.07.2017 г., 0:59

По стъпките на нищото

Поезия

439 2 6

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.

Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Накъде е тръгнал този малък човек?Големите дела са за големи хора!

2017-07-23T22:05:39+03:00
rocker (Велин)

Хубав стих, Йоана!

2017-07-23T19:16:10+03:00
SanjaMKD (Sanja Atanasovska)

убаво

2017-07-23T15:35:47+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Като се поразмислих над този стих, открих много оригинална мисъл!

2017-07-23T15:04:27+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне..."
Много ми хареса!

2017-07-23T08:20:07+03:00