23.07.2017 г., 0:59 ч.

По стъпките на нищото 

  Поезия
316 2 6

 

Трудно е да си, лесно е да нямаш. 
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.

Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??