23 июл. 2017 г., 00:59

По стъпките на нищото

Поэзия

435 2 6

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.

Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Накъде е тръгнал този малък човек?Големите дела са за големи хора!

2017-07-23T22:05:39+03:00
rocker (Велин)

Хубав стих, Йоана!

2017-07-23T19:16:10+03:00
SanjaMKD (Sanja Atanasovska)

убаво

2017-07-23T15:35:47+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Като се поразмислих над този стих, открих много оригинална мисъл!

2017-07-23T15:04:27+03:00
Eia (Росица Танчева)

"Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне..."
Много ми хареса!

2017-07-23T08:20:07+03:00