23 июл. 2017 г., 00:59
По стъпките на нищото
Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Накъде е тръгнал този малък човек?Големите дела са за големи хора!
-
Хубав стих, Йоана!
-
убаво
-
Като се поразмислих над този стих, открих много оригинална мисъл!
-
"Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне..."
Много ми хареса! -
Стихове на много талантлива поетеса. Въздействащи и необичайни!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
