По стъпките на нищото

Jul 23, 2017, 12:59 AM

Poetry

367 2 6

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори...
Лятото замахва, жъне си желания.
Мъничък човек, търкулнал се след порив.
Слънце да откъсне, пламък да открадне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

По стъпките на нищото

Want to read more?

Random works