26 mar 2010, 6:17

По трети петли 

  Poesía » De amor
642 0 8

По трети петли

Разтворен джамлъка. Среднощ. По росистото.
Бадемът е цъфнал. От глухарчета мъх.
"- Светът е за двама!" - пее транзисторът.
Усет за Топло и Нежност, и Дъх.

Любовта ми... Последната... Ех, Красота!
Мъко, дарена на мен, от Небето!
Бързо е утрото. Цветя и роса.
По трети петли вече е светнало.

Животе мой, Коньо, Циганино подпийнал,
петдесет са вече недолюбените години!
Мълчиш... А в душата прогърмяват стихийно
плитка-ръкойка и очите И, сините...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мълчиш... А в душата прогърмяват стихийно...
    Любовта ми... Последната... Ех, Красота!
    Мъко, дарена на мен, от Небето!
    ПРЕЛЕСТНИ ЕМОЦИИ ! ПОКЛОН!


  • невероятно красиво стихитворение, Зем...
    прекрасно...
  • "Любовта ми... Последната..." Оказва се, че тя е най-истинската, но най-болезнената... Ама си заслужава болката, нали!?! Нека в душата ти и в стиховете ти винаги цъфтят бадеми!!! Страхотен си!!!
  • Харесвам росистата ти любовна лирика, Зем!
    Поздрави!
  • Чудесна изповед!Поздрав!
  • Прекрасно е, Зем!
    Паздрави!!!
  • С години недолюбени - до тук!
    Идва ред на... любените -
    с плитка-ръкойка и очите И, сините!
    Поздрави, Зем!
  • Първите два куплета тичах по равното, през тревата, на третия...тръгнах нагоре ,по нечий баир...трудничко беше...Много жива картина.Много ми хареса.Лек ден, земеделецо!
Propuestas
: ??:??