Mar 26, 2010, 6:17 AM

По трети петли

  Poetry » Love
842 0 8

По трети петли

Разтворен джамлъка. Среднощ. По росистото.
Бадемът е цъфнал. От глухарчета мъх.
"- Светът е за двама!" - пее транзисторът.
Усет за Топло и Нежност, и Дъх.

Любовта ми... Последната... Ех, Красота!
Мъко, дарена на мен, от Небето!
Бързо е утрото. Цветя и роса.
По трети петли вече е светнало.

Животе мой, Коньо, Циганино подпийнал,
петдесет са вече недолюбените години!
Мълчиш... А в душата прогърмяват стихийно
плитка-ръкойка и очите И, сините...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мълчиш... А в душата прогърмяват стихийно...
    Любовта ми... Последната... Ех, Красота!
    Мъко, дарена на мен, от Небето!
    ПРЕЛЕСТНИ ЕМОЦИИ ! ПОКЛОН!


  • невероятно красиво стихитворение, Зем...
    прекрасно...
  • "Любовта ми... Последната..." Оказва се, че тя е най-истинската, но най-болезнената... Ама си заслужава болката, нали!?! Нека в душата ти и в стиховете ти винаги цъфтят бадеми!!! Страхотен си!!!
  • Харесвам росистата ти любовна лирика, Зем!
    Поздрави!
  • Чудесна изповед!Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...