Гори тишина
в беззъбата нощ
на надеждата,
безкръвно разкъсана,
галеща крехките пръсти
на спомена...
В мъртво безвремие
вятърът носи
печал
в опустелите къщи
на птиците.
До кръглото лунно
мълчание
мъждукат невидими
мигове нежност
безпаметно,
тихо,
изгубено
в мрака
прошепнати...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados