Jul 9, 2008, 9:57 PM

По тъмно...

970 0 15

 

Гори тишина

в беззъбата нощ

на надеждата,

безкръвно разкъсана,

галеща крехките пръсти

на спомена...

В мъртво безвремие

вятърът носи

печал

в опустелите къщи

на птиците.

До кръглото лунно

мълчание

мъждукат невидими

мигове нежност

безпаметно,

тихо,

изгубено

в мрака

прошепнати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...