Гори тишина
в беззъбата нощ
на надеждата,
безкръвно разкъсана,
галеща крехките пръсти
на спомена...
В мъртво безвремие
вятърът носи
печал
в опустелите къщи
на птиците.
До кръглото лунно
мълчание
мъждукат невидими
мигове нежност
безпаметно,
тихо,
изгубено
в мрака
прошепнати...
© Геновева Христова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
