Jul 9, 2008, 9:57 PM

По тъмно... 

  Poetry » White poetry
762 0 15

 

Гори тишина

в беззъбата нощ

на надеждата,

безкръвно разкъсана,

галеща крехките пръсти

на спомена...

В мъртво безвремие

вятърът носи

печал

в опустелите къщи

на птиците.

До кръглото лунно

мълчание

мъждукат невидими

мигове нежност

безпаметно,

тихо,

изгубено

в мрака

прошепнати...

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??