31 oct 2009, 19:23

По Вавилонски

722 0 4

Живеейки по собствена посока,

загубили способност да четем

в душите си посланията на Бога

и загрубели в болката съвсем,

се впускаме да си градим отново

по Вавилонски замъци и власт

с надеждата, че може би тогава

най-после ще удари този час,

когато ще докажем на всемира,

че ние не случайно сме Това –

най-мъдрите и вече ни отиват

поклоните към своите дела...

Ще стигнем някой ден дори небето,

ще влезем във окото на света!

Не ми ли вярваш?

Идол е Човекът за себе си!

И славен до...

смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...