ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
Oct 31, 2009, 7:23 PM

По Вавилонски

715 0 4

Живеейки по собствена посока,

загубили способност да четем

в душите си посланията на Бога

и загрубели в болката съвсем,

се впускаме да си градим отново

по Вавилонски замъци и власт

с надеждата, че може би тогава

най-после ще удари този час,

когато ще докажем на всемира,

че ние не случайно сме Това –

най-мъдрите и вече ни отиват

поклоните към своите дела...

Ще стигнем някой ден дори небето,

ще влезем във окото на света!

Не ми ли вярваш?

Идол е Човекът за себе си!

И славен до...

смъртта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0