31.10.2009 г., 19:23 ч.

По Вавилонски 

  Поезия » Философска
500 0 4

Живеейки по собствена посока,

загубили способност да четем

в душите си посланията на Бога

и загрубели в болката съвсем,

се впускаме да си градим отново

по Вавилонски замъци и власт

с надеждата, че може би тогава

най-после ще удари този час,

когато ще докажем на всемира,

че ние не случайно сме Това –

най-мъдрите и вече ни отиват

поклоните към своите дела...

Ще стигнем някой ден дори небето,

ще влезем във окото на света!

Не ми ли вярваш?

Идол е Човекът за себе си!

И славен до...

смъртта!

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??