По Вавилонски

31 окт. 2009 г., 19:23

Поэзия » Философская

545 0 4

Живеейки по собствена посока,

загубили способност да четем

в душите си посланията на Бога

и загрубели в болката съвсем,

се впускаме да си градим отново

по Вавилонски замъци и власт

с надеждата, че може би тогава

най-после ще удари този час,

когато ще докажем на всемира,

че ние не случайно сме Това –

най-мъдрите и вече ни отиват

поклоните към своите дела...

Ще стигнем някой ден дори небето,

ще влезем във окото на света!

Не ми ли вярваш?

Идол е Човекът за себе си!

И славен до...

смъртта!

mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-11-02T22:33:55+02:00

великолепно, Руми...с обич.
vesselin (Веселин Веселинов)

2009-11-02T21:15:30+02:00

Брилянтна творба!!!
D_Atanasova (Диана Атанасова)

2009-11-02T15:24:34+02:00

Така е, смъртни сме, пък с големи претенции! Поздрав!
ruba (Руми Бакърджиева)

2009-11-02T15:02:32+02:00

Благодаря ви, Веска и Ирена! Да живееш по Вавилонски си е тръпка, но какво следва после? Жалко, че стихът не предизвика повече коментари... Бъдете здрави!