31 окт. 2009 г., 19:23

По Вавилонски

724 0 4

Живеейки по собствена посока,

загубили способност да четем

в душите си посланията на Бога

и загрубели в болката съвсем,

се впускаме да си градим отново

по Вавилонски замъци и власт

с надеждата, че може би тогава

най-после ще удари този час,

когато ще докажем на всемира,

че ние не случайно сме Това –

най-мъдрите и вече ни отиват

поклоните към своите дела...

Ще стигнем някой ден дори небето,

ще влезем във окото на света!

Не ми ли вярваш?

Идол е Човекът за себе си!

И славен до...

смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...