Нощта бе непрогледна и утробно някак тясна
с остатъчния вкус на зле приготвено дайкири.
Подобно на свиреп комар, надушил вена прясна,
една зловредна мисъл зад ухото ми просвири:
„Че съм в легло, в легло съм, но къде е циферблата
на „Swatch”-а ми, с познатите стрелки във млечно бяло ?
И, мамка му, защо ми е безчувствена ръката,
a в този ред на мисли – и останалото тяло?”
Ослушвам се. Дали съм оглушал от тишината?
Май нямам и възглавница… Постелята е чужда…
А после изведнъж разбирам „де е Караджата”-
два метра под земята от удобства няма нужда. ...