14 sept 2024, 8:47

По звездния морз на вълните

  Poesía » Otra
440 0 0

Вълните прииждат към мене,

а после се плъзгат назад.

Къде сте така устремени –

разбива ви тъмният скат!

 

Морето безкрайно немее –

не виждам ни остров, ни бряг,

послушно сбогува се с кея,

отдръпва се в облаци мрак.

 

Дали ще се върне, не зная.

След отлива – пясък, скали…

През бури и битки накрая

моряка сърцат ще кали.

 

И ето, от прилив понесен,

прибоят се връща пак с вест,

че жив е морякът и бесен

в скалите разбива се с чест.

 

А вятърът гука и вие,

разказва за бури безброй,

картини рисува и трие

безсмъртният, вечен прибой.

 

От шеметен порив споени,

дошли уж от свят непознат,

вълните събират вселени,

а всъщност на място стоят.

 


  Стихотворението участва в конкурса „Морето, което събира всички далечно“ 2024 на БМФ „Порт Бургас“ и не спечели награда.  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...