Вълните прииждат към мене,

а после се плъзгат назад.

Къде сте така устремени –

разбива ви тъмният скат!

Морето безкрайно немее –

не виждам ни остров, ни бряг,

послушно сбогува се с кея,

отдръпва се в облаци мрак.

Дали ще се върне, не зная.

След отлива – пясък, скали…

През бури и битки накрая

моряка сърцат ще кали.

И ето, от прилив понесен,

прибоят се връща пак с вест,

че жив е морякът и бесен

в скалите разбива се с чест.

А вятърът гука и вие,

разказва за бури безброй,

картини рисува и трие

безсмъртният, вечен прибой.

От шеметен порив споени,

дошли уж от свят непознат,

вълните събират вселени,

а всъщност на място стоят.

  Стихотворението участва в конкурса „Морето, което събира всички далечно“ 2024 на БМФ „Порт Бургас“ и не спечели награда.