LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
29 ene 2007, 16:14

По зъберите на живота скитах 

  Poesía
624 0 12

По зъберите на живота скитах

прокудена, презряна, в самота,

проклинайки, че мога да обичам,

а наоколо ми глуха тишина,

когато ти дойде  - самотен  ястреб -

от битките по пътя, оцелял,

и блясъка си от очите ясни

на моето сърце поднесе в дар,

а общият ни пламък ни понесе

в едно безкрайно блаженство,

но неудържимите въпроси

ни питаха: Защо така? Защо?

- Затуй, че сме една съдба,

ний носим пламъка на радостта.

 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??