LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
29 янв. 2007 г., 16:14

По зъберите на живота скитах 

  Поэзия
625 0 12

По зъберите на живота скитах

прокудена, презряна, в самота,

проклинайки, че мога да обичам,

а наоколо ми глуха тишина,

когато ти дойде  - самотен  ястреб -

от битките по пътя, оцелял,

и блясъка си от очите ясни

на моето сърце поднесе в дар,

а общият ни пламък ни понесе

в едно безкрайно блаженство,

но неудържимите въпроси

ни питаха: Защо така? Защо?

- Затуй, че сме една съдба,

ний носим пламъка на радостта.

 

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??