Победена
Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много,
чудя се на тази упоритост.
Умело през глава завивам се,
но пак усещам твоята наивност.
Когато искам да замръзна,
очите ти ме топлят мигновено.
Не разбирам как превръщаш
непотребното в потребно.
Предавам се и да си призная,
победител си във таз игра.
Усмихвам се, макар и поразена,
защото победи ме любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Богданска Todos los derechos reservados
