Победена
Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много,
чудя се на тази упоритост.
Умело през глава завивам се,
но пак усещам твоята наивност.
Когато искам да замръзна,
очите ти ме топлят мигновено.
Не разбирам как превръщаш
непотребното в потребно.
Предавам се и да си призная,
победител си във таз игра.
Усмихвам се, макар и поразена,
защото победи ме любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Богданска Все права защищены
