Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много,
чудя се на тази упоритост.
Умело през глава завивам се,
но пак усещам твоята наивност.
Когато искам да замръзна,
очите ти ме топлят мигновено.
Не разбирам как превръщаш
непотребното в потребно.
Предавам се и да си призная,
победител си във таз игра.
Усмихвам се, макар и поразена,
защото победи ме любовта.
© Симона Богданска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
