Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много,
чудя се на тази упоритост.
Умело през глава завивам се,
но пак усещам твоята наивност.
Когато искам да замръзна,
очите ти ме топлят мигновено.
Не разбирам как превръщаш
непотребното в потребно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up