Победена
Муся се, а ти ми се усмихваш.
Сядаш тихо и мълчиш.
С нежни, сръчни пръсти
въздишките ми ти да уловиш.
Тогава се ядосвам много,
чудя се на тази упоритост.
Умело през глава завивам се,
но пак усещам твоята наивност.
Когато искам да замръзна,
очите ти ме топлят мигновено.
Не разбирам как превръщаш
непотребното в потребно.
Предавам се и да си призная,
победител си във таз игра.
Усмихвам се, макар и поразена,
защото победи ме любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Богданска Всички права запазени
