Аз съм мъжът, който идва от север
да види ти как си при другия.
И няма в Норвежко море ледовито
буря по-страшна от тази –
мига, в който срещам очите ти.
Далече от тебе аз твоето синьо съзирам,
когато се скрива снишеното слънце
и здрачът фиорда повива –
тогава бездънно небе се разтваря...
Разделят ме с теб океаните водка,
магистрали от белия ангелски прах...
Но как ли да бъда различен, любима, ...