anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
23 июн. 2009 г., 23:05

Победеният 

  Поэзия » Любовная
504 0 5

Аз съм мъжът, който идва от север

да види ти как си при другия.

И няма в Норвежко море ледовито

буря по-страшна от тази –

мига, в който срещам очите ти.

Далече от тебе аз твоето синьо съзирам,

когато се скрива снишеното слънце

и здрачът фиорда повива –

тогава бездънно небе се разтваря...

Разделят ме с теб океаните водка,

магистрали от белия ангелски прах...

Но как ли да бъда различен, любима,

и кой е по-силен от себе си?

Тази нощ ще потъвам във ириси тъмни,

в които все тебе ще търся.

И ще казвам на моето ново момиче

“Обичам те!” само на български,

но не и на моя език, не и никога,

защото… защото дю ер мин аюе стейн –

ти си камъчето в очите ми,

което не може да бъде изплакано.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано усещането да не е от най-гадните...
  • "и кой е по-силен от себе си?"
    Казах ти, че пак ще се върна тук, Аноним...
    И пак ми е трудно да ти напиша усещането си след това стихотворение...
  • хубаво стихотворение!
  • Това сигурно ще го коментирам по-късно, Аноним. Тоя привкус дето ми остана след втория прочит не е от най-добрите....
  • "ти си камъчето в очите ми,
    което не може да бъде изплакано."

    !!!
Предложения
: ??:??