Победеният
Аз съм мъжът, който идва от север
да види ти как си при другия.
И няма в Норвежко море ледовито
буря по-страшна от тази –
мига, в който срещам очите ти.
Далече от тебе аз твоето синьо съзирам,
когато се скрива снишеното слънце
и здрачът фиорда повива –
тогава бездънно небе се разтваря...
Разделят ме с теб океаните водка,
магистрали от белия ангелски прах...
Но как ли да бъда различен, любима,
и кой е по-силен от себе си?
Тази нощ ще потъвам във ириси тъмни,
в които все тебе ще търся.
И ще казвам на моето ново момиче
“Обичам те!” само на български,
но не и на моя език, не и никога,
защото… защото дю ер мин аюе стейн –
ти си камъчето в очите ми,
което не може да бъде изплакано.
© Аноним All rights reserved.
