Почакай
Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини,
заспиват птици и цветя,
щурци настройват звънки мандолини
и кротко ще ги слуша тя,
а в мене се събужда котка,
изгрява моят звезден път
и тръгвам с гъвкава походка,
и пак съм дух без глас и плът...
Със мен не мога да те взема.
До утрото почакай, скъпи,
ще се завърна без проблеми
и в топли устни ще напъпя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
