Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини,
заспиват птици и цветя,
щурци настройват звънки мандолини
и кротко ще ги слуша тя,
а в мене се събужда котка,
изгрява моят звезден път
и тръгвам с гъвкава походка,
и пак съм дух без глас и плът...
Със мен не мога да те взема.
До утрото почакай, скъпи,
ще се завърна без проблеми
и в топли устни ще напъпя.
© Тет All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
