ATEA (Тет)
28 54
Sep 25, 2009, 1:29 PM

Почакай 

  Poetry » Landscape
781 0 8

Опожарени облачни градини

угасват тихо и нощта

разлива с менче сенки  тъмносини

и се завърта на пета.

В полите ú, шумящи кринолини,

заспиват птици и цветя,

щурци настройват звънки мандолини

и кротко ще ги слуша тя,

а в мене се събужда котка,

изгрява моят  звезден път

и тръгвам с гъвкава походка,

и пак съм дух без глас и плът...

Със мен не мога да те взема.

До утрото почакай, скъпи,

ще се завърна без проблеми

и в топли устни ще напъпя.

© Тет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??