Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини,
заспиват птици и цветя,
щурци настройват звънки мандолини
и кротко ще ги слуша тя,
а в мене се събужда котка,
изгрява моят звезден път
и тръгвам с гъвкава походка,
и пак съм дух без глас и плът...
Със мен не мога да те взема.
До утрото почакай, скъпи,
ще се завърна без проблеми
и в топли устни ще напъпя.
© Тет All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
