ATEA (Тет)
28 54
25.09.2009 г., 13:29 ч.

Почакай 

  Поезия » Пейзажна
785 0 8

Опожарени облачни градини

угасват тихо и нощта

разлива с менче сенки  тъмносини

и се завърта на пета.

В полите ú, шумящи кринолини,

заспиват птици и цветя,

щурци настройват звънки мандолини

и кротко ще ги слуша тя,

а в мене се събужда котка,

изгрява моят  звезден път

и тръгвам с гъвкава походка,

и пак съм дух без глас и плът...

Със мен не мога да те взема.

До утрото почакай, скъпи,

ще се завърна без проблеми

и в топли устни ще напъпя.

© Тет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??