Почакай
Опожарени облачни градини
угасват тихо и нощта
разлива с менче сенки тъмносини
и се завърта на пета.
В полите ú, шумящи кринолини,
заспиват птици и цветя,
щурци настройват звънки мандолини
и кротко ще ги слуша тя,
а в мене се събужда котка,
изгрява моят звезден път
и тръгвам с гъвкава походка,
и пак съм дух без глас и плът...
Със мен не мога да те взема.
До утрото почакай, скъпи,
ще се завърна без проблеми
и в топли устни ще напъпя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тет Все права защищены
