1 ago 2016, 20:30

Почти 

  Poesía » Otra
369 0 7

тъгува ми се

ала само с теб

в онази странна светлина

от неугасващи в очите ни усмивки

тогава знам че всичко е наред

с (недо)изречения словоред

и вместо точки всеки път поставяме

щом свърши фразата целувки

 

без теб

тъгата е затворена врата

прекрасна лятна нощ тераса

стол звезди щурци и нищо друго

красива в облачната си бразда

луната се смалява и почти се губи

почти е нещото което ни събра

и ни държи наблизо толкова години

 

понякога усещам- то расте

и се превръща в цяло чудо 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??