1 ago 2016, 20:30

Почти

  Poesía » Otra
615 0 6

тъгува ми се

ала само с теб

в онази странна светлина

от неугасващи в очите ни усмивки

тогава знам че всичко е наред

с (недо)изречения словоред

и вместо точки всеки път поставяме

щом свърши фразата целувки

 

без теб

тъгата е затворена врата

прекрасна лятна нощ тераса

стол звезди щурци и нищо друго

красива в облачната си бразда

луната се смалява и почти се губи

почти е нещото което ни събра

и ни държи наблизо толкова години

 

понякога усещам- то расте

и се превръща в цяло чудо 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...