Почти
тъгува ми се
ала само с теб
в онази странна светлина
от неугасващи в очите ни усмивки
тогава знам че всичко е наред
с (недо)изречения словоред
и вместо точки всеки път поставяме
щом свърши фразата целувки
без теб
тъгата е затворена врата
прекрасна лятна нощ тераса
стол звезди щурци и нищо друго
красива в облачната си бразда
луната се смалява и почти се губи
почти е нещото което ни събра
и ни държи наблизо толкова години
понякога усещам- то расте
и се превръща в цяло чудо
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
