Aug 1, 2016, 8:30 PM

Почти 

  Poetry » Other
367 0 7

тъгува ми се

ала само с теб

в онази странна светлина

от неугасващи в очите ни усмивки

тогава знам че всичко е наред

с (недо)изречения словоред

и вместо точки всеки път поставяме

щом свърши фразата целувки

 

без теб

тъгата е затворена врата

прекрасна лятна нощ тераса

стол звезди щурци и нищо друго

красива в облачната си бразда

луната се смалява и почти се губи

почти е нещото което ни събра

и ни държи наблизо толкова години

 

понякога усещам- то расте

и се превръща в цяло чудо 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??