След дълъг, тежък ден, | ||
изстискана като лимон, | ||
въртя се в кръг нa | ||
паркинга пред нас. | ||
Надежда някаква тая | ||
да тръгне си поне | ||
една кола… | ||
Досещате се, спирам | ||
наникъде и по средата | ||
и вадя си любимия тефтер. | ||
Е… няма що - изпратих Ви | ||
хабер. | ||
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados