| След дълъг, тежък ден, | ||
| изстискана като лимон, | ||
| въртя се в кръг нa | ||
| паркинга пред нас. | ||
| Надежда някаква тая | ||
| да тръгне си поне | ||
| една кола… | ||
| Досещате се, спирам | ||
| наникъде и по средата | ||
| и вадя си любимия тефтер. | ||
| Е… няма що - изпратих Ви | ||
| хабер. | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Ученото си е учено!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
