Почти ежедневие
| След дълъг, тежък ден, | ||
| изстискана като лимон, | ||
| въртя се в кръг нa | ||
| паркинга пред нас. | ||
| Надежда някаква тая | ||
| да тръгне си поне | ||
| една кола… | ||
| Досещате се, спирам | ||
| наникъде и по средата | ||
| и вадя си любимия тефтер. | ||
| Е… няма що - изпратих Ви | ||
| хабер. | ||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены

Ученото си е учено!