mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
7 nov 2007, 8:29

Под белите салкъми

  Poesía » Otra
1.6K 0 31

 

 

                   Белите салкъми

                   пред старата ни къща

                   пролетно ухаят,

                   все назад ме връщат.

 

                   Първата целувка,

                   трепети, любови

                   под белите салкъми,

                   радост и неволи.

 

                   Връщам се отново

                   с нежност да открия,

                   под белите салкъми

                   детството съм скрила.

 

                   Белите салкъми

                   пак са нацъфтели,

                   спомнят ми със обич

                   дните отлетели.

     

                   Тихичко присядам,

                   вдишвам аромата,

                   под белите салкъми

                   оставям си душата.

 

                  

                                                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0