7 nov 2007, 8:29

Под белите салкъми

  Poesía » Otra
1.6K 0 31

 

 

                   Белите салкъми

                   пред старата ни къща

                   пролетно ухаят,

                   все назад ме връщат.

 

                   Първата целувка,

                   трепети, любови

                   под белите салкъми,

                   радост и неволи.

 

                   Връщам се отново

                   с нежност да открия,

                   под белите салкъми

                   детството съм скрила.

 

                   Белите салкъми

                   пак са нацъфтели,

                   спомнят ми със обич

                   дните отлетели.

     

                   Тихичко присядам,

                   вдишвам аромата,

                   под белите салкъми

                   оставям си душата.

 

                  

                                                                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...