7 нояб. 2007 г., 08:29

Под белите салкъми

1.6K 0 31

 

 

                   Белите салкъми

                   пред старата ни къща

                   пролетно ухаят,

                   все назад ме връщат.

 

                   Първата целувка,

                   трепети, любови

                   под белите салкъми,

                   радост и неволи.

 

                   Връщам се отново

                   с нежност да открия,

                   под белите салкъми

                   детството съм скрила.

 

                   Белите салкъми

                   пак са нацъфтели,

                   спомнят ми със обич

                   дните отлетели.

     

                   Тихичко присядам,

                   вдишвам аромата,

                   под белите салкъми

                   оставям си душата.

 

                  

                                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...