7 нояб. 2007 г., 08:29

Под белите салкъми

1.6K 0 31

 

 

                   Белите салкъми

                   пред старата ни къща

                   пролетно ухаят,

                   все назад ме връщат.

 

                   Първата целувка,

                   трепети, любови

                   под белите салкъми,

                   радост и неволи.

 

                   Връщам се отново

                   с нежност да открия,

                   под белите салкъми

                   детството съм скрила.

 

                   Белите салкъми

                   пак са нацъфтели,

                   спомнят ми със обич

                   дните отлетели.

     

                   Тихичко присядам,

                   вдишвам аромата,

                   под белите салкъми

                   оставям си душата.

 

                  

                                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...