Под белите салкъми
Белите салкъми
пред старата ни къща
пролетно ухаят,
все назад ме връщат.
Първата целувка,
трепети, любови
под белите салкъми,
радост и неволи.
Връщам се отново
с нежност да открия,
под белите салкъми
детството съм скрила.
Белите салкъми
пак са нацъфтели,
спомнят ми със обич
дните отлетели.
Тихичко присядам,
вдишвам аромата,
под белите салкъми
оставям си душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
