Белите салкъми
пред старата ни къща
пролетно ухаят,
все назад ме връщат.
Първата целувка,
трепети, любови
под белите салкъми,
радост и неволи.
Връщам се отново
с нежност да открия,
под белите салкъми
детството съм скрила.
Белите салкъми
пак са нацъфтели,
спомнят ми със обич
дните отлетели.
Тихичко присядам,
вдишвам аромата,
под белите салкъми
оставям си душата.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени