7.11.2007 г., 8:29

Под белите салкъми

1.5K 0 31

 

 

                   Белите салкъми

                   пред старата ни къща

                   пролетно ухаят,

                   все назад ме връщат.

 

                   Първата целувка,

                   трепети, любови

                   под белите салкъми,

                   радост и неволи.

 

                   Връщам се отново

                   с нежност да открия,

                   под белите салкъми

                   детството съм скрила.

 

                   Белите салкъми

                   пак са нацъфтели,

                   спомнят ми със обич

                   дните отлетели.

     

                   Тихичко присядам,

                   вдишвам аромата,

                   под белите салкъми

                   оставям си душата.

 

                  

                                                                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...