Под белите салкъми
Белите салкъми
пред старата ни къща
пролетно ухаят,
все назад ме връщат.
Първата целувка,
трепети, любови
под белите салкъми,
радост и неволи.
Връщам се отново
с нежност да открия,
под белите салкъми
детството съм скрила.
Белите салкъми
пак са нацъфтели,
спомнят ми със обич
дните отлетели.
Тихичко присядам,
вдишвам аромата,
под белите салкъми
оставям си душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени