21 mar 2024, 15:43

Под черния флаг на нощта

  Poesía
465 3 0

Вълна подлунна,

лилава вечер.

Отвъд лагуна –

кораб отвлечен.

 

Пирати, саби,

въжета, куки…

Душите – слаби,

бой – без сполука.

 

Умиращ вятър,

цял в дим – просторът.

Без лъх в платната

потъващ кораб.

 

Далечно дъно,

луна елмазна.

На бряг безсънен –

фар бдящ. Напразно.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Xrigiz4K5ik

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...