Вълна подлунна,
лилава вечер.
Отвъд лагуна –
кораб отвлечен.
Пирати, саби,
въжета, куки…
Душите – слаби,
бой – без сполука.
Умиращ вятър,
цял в дим – просторът.
Без лъх в платната
потъващ кораб.
Далечно дъно,
луна елмазна.
На бряг безсънен –
фар бдящ. Напразно.
https://www.youtube.com/watch?v=Xrigiz4K5ik
© Мария Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
