koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
10 mar 2015, 21:30

Под чертата 

  Poesía » Otra
329 0 7

От раждането, Боже,

до днешните ми дни,

аз мога да си кажа

за мойте съдбини.

Поставях си задачи.

Решавах ги докрай.

И търсех си водачи

към утрешния Рай.

И стъпките оставих

по трудния си път.

Жалоните поставих

по жизнения рът.

И всяка крачка беше

един изтръгнат стон.

Надеждата стоеше

в един миражен трон.

И дадох на живота...

От него взех и на:

достигнах тази кота

със моята жена.

Каквото съм направил

оставям си го тук.

Каквото съм забравил-

оставям го за друг.

Накрая си оставам

със всичкото на гръб.

В живота аз заставам

на острия му ръб.

Една душа остана

и нея ще я дам.

До тебе ще застана,

когато дойда там...

 

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравейте, Приятели!Трогнат съм от вниманието, коментарите и за оценките!Желая вВи здраве и хубав ден. Поздрави!!!
  • Пак ще ти кажа - много харесвам тези ти мъдри, омиротворяващи стихове!
  • Една от най-затрогващите ти изповеди, Колич!
    Бъди здрав и не бързай за мястото си до Бога...
  • Поздрави, Никола! Много добро стихо!...
  • Отново една мъдра, изискана и чудесна творба.Това е поредната ти
    изповед, но отново я приемам като нещо ново и много ценно!
    Поздрав от мене, Никола! Хубава и спокойна вечер!
  • Човек, който е готов да даде и душата си, за да достигне до заветната цел, много е разбрал и мъдрост е натрупал!

    Харесах това изповедно послание, Никола!
  • Всичко остава на земята, делата ни отчитат, а мечтите при други литват отново. така е . Харесах!
Propuestas
: ??:??