Под чертата
От раждането, Боже,
до днешните ми дни,
аз мога да си кажа
за мойте съдбини.
Поставях си задачи.
Решавах ги докрай.
И търсех си водачи
към утрешния Рай.
И стъпките оставих
по трудния си път.
Жалоните поставих
по жизнения рът.
И всяка крачка беше
един изтръгнат стон.
Надеждата стоеше
в един миражен трон.
И дадох на живота...
От него взех и на:
достигнах тази кота
със моята жена.
Каквото съм направил
оставям си го тук.
Каквото съм забравил-
оставям го за друг.
Накрая си оставам
със всичкото на гръб.
В живота аз заставам
на острия му ръб.
Една душа остана
и нея ще я дам.
До тебе ще застана,
когато дойда там...
© Никола Апостолов All rights reserved.
