30 mar 2008, 9:31

Под дъжда...

1.4K 0 4

Под дъжда е тихо и самотно...

Но защо?

Защо случи се така?

Питам се сама

и навява ме тъга.

Сълзите капят,

сливат се с дъжда.

Звук от виола

идва като светлина,

за да убие мрака, но уви -

вятърът я загасва.

И отново...

Настъпва смъртна тишина...

Защо получи се така,

не мога аз да разбера.

Защо боли от любовта,

така и никой не разбра.

И страда моята душа -

сега е тъжна и сама...

Ще плача под дъжда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....