Под дъжда...
Под дъжда е тихо и самотно...
Но защо?
Защо случи се така?
Питам се сама
и навява ме тъга.
Сълзите капят,
сливат се с дъжда.
Звук от виола
идва като светлина,
за да убие мрака, но уви -
вятърът я загасва.
И отново...
Настъпва смъртна тишина...
Защо получи се така,
не мога аз да разбера.
Защо боли от любовта,
така и никой не разбра.
И страда моята душа -
сега е тъжна и сама...
Ще плача под дъжда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
