Mar 30, 2008, 9:31 AM

Под дъжда... 

  Poetry » Phylosophy
1090 0 4

Под дъжда е тихо и самотно...

Но защо?

Защо случи се така?

Питам се сама

и навява ме тъга.

Сълзите капят,

сливат се с дъжда.

Звук от виола

идва като светлина,

за да убие мрака, но уви -

вятърът я загасва.

И отново...

Настъпва смъртна тишина...

Защо получи се така,

не мога аз да разбера.

Защо боли от любовта,

така и никой не разбра.

И страда моята душа -

сега е тъжна и сама...

Ще плача под дъжда...

© Светла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??