Под дъжда е тихо и самотно...
Но защо?
Защо случи се така?
Питам се сама
и навява ме тъга.
Сълзите капят,
сливат се с дъжда.
Звук от виола
идва като светлина,
за да убие мрака, но уви -
вятърът я загасва.
И отново...
Настъпва смъртна тишина...
Защо получи се така,
не мога аз да разбера.
Защо боли от любовта,
така и никой не разбра.
И страда моята душа -
сега е тъжна и сама...
Ще плача под дъжда...
© Светла All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
