30 мар. 2008 г., 09:31

Под дъжда...

1.4K 0 4

Под дъжда е тихо и самотно...

Но защо?

Защо случи се така?

Питам се сама

и навява ме тъга.

Сълзите капят,

сливат се с дъжда.

Звук от виола

идва като светлина,

за да убие мрака, но уви -

вятърът я загасва.

И отново...

Настъпва смъртна тишина...

Защо получи се така,

не мога аз да разбера.

Защо боли от любовта,

така и никой не разбра.

И страда моята душа -

сега е тъжна и сама...

Ще плача под дъжда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...