20 ago 2007, 9:47

Под Игото

  Poesía
890 0 2
Под игото бяхме,
време разделно,
време, в което всеки
спасяваше се по отделно.
Народът ни страдал
свобода сънува,
а зла мантия над бедните
им душици царува.
Те се молеха за чудо
и ето Бог го прати, храбър и млад...
той срещу мъчителите се изправи,
но загина в този кръвопад.
Млад си отиде, радостите
от живота без да е видял,
но преди да загине, много бе ни дал.
Вдъхна ни смелост, вътрешната красота
и духом с руските ни братя
върна нашта свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...