20 ago 2007, 9:47

Под Игото

  Poesía
887 0 2
Под игото бяхме,
време разделно,
време, в което всеки
спасяваше се по отделно.
Народът ни страдал
свобода сънува,
а зла мантия над бедните
им душици царува.
Те се молеха за чудо
и ето Бог го прати, храбър и млад...
той срещу мъчителите се изправи,
но загина в този кръвопад.
Млад си отиде, радостите
от живота без да е видял,
но преди да загине, много бе ни дал.
Вдъхна ни смелост, вътрешната красота
и духом с руските ни братя
върна нашта свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...