20 авг. 2007 г., 09:47

Под Игото

889 0 2
Под игото бяхме,
време разделно,
време, в което всеки
спасяваше се по отделно.
Народът ни страдал
свобода сънува,
а зла мантия над бедните
им душици царува.
Те се молеха за чудо
и ето Бог го прати, храбър и млад...
той срещу мъчителите се изправи,
но загина в този кръвопад.
Млад си отиде, радостите
от живота без да е видял,
но преди да загине, много бе ни дал.
Вдъхна ни смелост, вътрешната красота
и духом с руските ни братя
върна нашта свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...