Aug 20, 2007, 9:47 AM

Под Игото

  Poetry
885 0 2
Под игото бяхме,
време разделно,
време, в което всеки
спасяваше се по отделно.
Народът ни страдал
свобода сънува,
а зла мантия над бедните
им душици царува.
Те се молеха за чудо
и ето Бог го прати, храбър и млад...
той срещу мъчителите се изправи,
но загина в този кръвопад.
Млад си отиде, радостите
от живота без да е видял,
но преди да загине, много бе ни дал.
Вдъхна ни смелост, вътрешната красота
и духом с руските ни братя
върна нашта свобода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...