20.08.2007 г., 9:47

Под Игото

886 0 2
Под игото бяхме,
време разделно,
време, в което всеки
спасяваше се по отделно.
Народът ни страдал
свобода сънува,
а зла мантия над бедните
им душици царува.
Те се молеха за чудо
и ето Бог го прати, храбър и млад...
той срещу мъчителите се изправи,
но загина в този кръвопад.
Млад си отиде, радостите
от живота без да е видял,
но преди да загине, много бе ни дал.
Вдъхна ни смелост, вътрешната красота
и духом с руските ни братя
върна нашта свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...